Нацистите принуждават една еврейка да предаде безценна картина. 85 години по-късно съдиите казаха, че семейството й не може да си я върне.

Съд в Съединени американски щати сподели, че Испания може да задържи скъпа картина, плячкосана от нацистите от нейния еврейски притежател.

Десетилетия правосъдната борба беше следена от близко като незабравим случай в реституцията на творби на изкуството.

Един от съдиите сподели, че е съгласна с решението, само че то към момента опонира на нейния „ честен компас “.

A скъпа картина, плячкосана от нацистите, която се озова в испански музей, не би трябвало да бъде връщана на фамилията на първичния й еврейски притежател, реши тройка съдии.

Решението на съда от вторник, което е противоречиво най-известният действителен случай на реставрация на творби на изкуството от Втората международна война, шокира фамилията и даже накара един от съдиите да каже, че опонира на личния й „ честен компас “.

През 1939 година, в опит да избяга от Германия, Колекционерката на еврейско изкуство Лили Нойбауер е била принудена от нацистите да продаде картината „ Rue Saint-Honoré in the Afternoon. Effect of Rain “ от импресиониста Камил Писаро.

Също по този начин в никакъв случай не й е бил позволен достъп до банковата сметка таксата е била платена, съгласно правосъдни документи, прегледани от Business Insider.

Самата картина, на приглушена, дъждовна улична сцена в Париж, е нарисувана през 1897 година и демонстрира гледката от прозореца на хотела на Писаро, съгласно в Националния музей на Тисен-Борнемиса в Мадрид, който през днешния ден съхранява картината.

След войната американски съд по реставрация постанови, че Нойбауер остава притежател на картината, която съгласно нея е изгубена или унищожена. Германското държавно управление заплати на Нойбауер тогавашната стойност на картината — еквивалента на към 250 000 $ в днешни пари — като реставрация.

Днес картината се прави оценка на към 30 милиона $, съгласно The ​​Guardian.

След като смени притежателя си няколко пъти, картината в последна сметка беше купена от испански аристократ, барон Ханс Хайнрих Тисен-Борнемиса, чиято сбирка от творби на изкуството в този момент е благосъстоятелност на подкрепяна от страната испанска организация с нестопанска цел, кръстена на него.

През 2000 година потомъкът на Нойбауер, жителят на Калифорния Клод Касирер, разбра, че картината е изложена в Националния музей Тисен-Борнемиса в Мадрид, и я изиска назад, само че Испания отхвърли.

Съдебен спор към картината се е случило от този момент.

Продължаващият десетилетия случай закупи спомагателна популярност през април 2022 година, когато Върховният съд на Съединени американски щати го отвори още веднъж, изпращайки го назад на 9-ти областен апелативен съд на Калифорния, като комерсиално издание The Art Newspaper заяви на времето.

Съдиите там споделиха, че решението ще зависи от това чий закон се ползва в този случай - на Испания или на Калифорния. Подкрепяната от Испания организация с нестопанска цел не е знаела, че картината е била разграбена, когато е купила сбирката, споделиха съдиите, давайки й по-силен иск в границите на испанското законодателство.

„ Съгласно закона на Калифорния ищците ще възстановят изкуството, до момента в който съгласно испанското законодателство не биха го създали ", пишат те.

В последна сметка решението почиваше, споделиха те, чии ползи биха били ощетени повече от решението против тях.

" Панелът заключи, че съгласно обстоятелствата по този случай държавните ползи на Испания биха били ощетени повече от използването на закона на Калифорния, в сравнение с държавните ползи на Калифорния биха били накърнени от използването на испанското законодателство “, пишат те. „ По този метод би трябвало да се ползва испанското законодателство. “

Решението „ изненада и разочарова “ фамилията, сподели Сам Дъбин, техният юрист, пред Los Angeles Times.

Решението „ се проваля с цел да обяснят по какъв начин Испания има някакъв интерес да ползва своите закони за пране на собствеността върху плячката от войната ", споделиха те в изказване, забелязано от вестника.

Изявлението продължава: " Касирър имат вяра, че изключително в светлината на детонацията на антисемитизма в тази страна и по света през днешния ден, те би трябвало да се опълчват на продължаващото гледище на Испания за укриване на нацистко плячкосано изкуство. “

Музеят приветства решението. Твърди се, че освен подкрепяната от испанската страна организация с нестопанска цел, само че и барон Ханс Хайнрих Тисен-Борнемиса не са знаели, че картината е открадната, когато я е купил.

Семейството оспорва това, като споделя, че той е трябвало да го направи повече дължима грижа, съгласно Times.

Един от съдиите, Консуело Калахан, сподели, че макар че е съгласна с решението, то опонира на нейния „ честен компас “, се споделя в изказването.

Той добави, че тя има вяра, че „ Испания е трябвало непринудено да се откаже от картината. “

Прочетете истинската публикация в Business Insider